Открийте света с „Ориент-Експрес-Тур!“
ЮНЕСКО е организация на ООН за образование, наука и култура. Обектите от списъка на световното културно и природно наследство представляват истински дар за човечеството, а опазването им е гарант за неговото бъдещо развитие.
Манастир „Алкобаса“, Португалия
„Алкобаса“ е средновековен католически манастир, намиращ се на север от столицата Лисабон. Включен е в списъка на ЮНЕСКО през 1989 г. Открит е през 1153 г. от първия крал на Португалия Ауфонсу Енрикеш, в чест на победата срещу маврите. Поради размерите му, чистотата на архитектурния стил, красотата на материалите, от които е изработен, както и грижите, положени за неговото построяване, той представлява истински шедьовър на готическата архитектура.
През XIII и XIV в. тук са погребани множество кралски особи, като техните гробници олицетворяват някои от най-добрите примери за средновековно гравиране. Най-известната гробница е на кралица Урака, гравирана с нейно изображение, а по стените има релефи на апостоли.
Трапезарията в манастира е помещението, в което всеки ден монасите се хранят, а докато го правят, един от тях застава на амвона, откъдето чете откъси от Библията.
Най-ценните предмети в манастира са запазени и до днес. Благодарение на това той има изключително голямо значение за възходящото културно и духовно равитие не само в Португалия, а и по света.
Пещерите „Елора“, Индия
Това е старинен комплекс, който предлага паметници и произведения на изкуството, съчетаващи елементи от будизма, индуизма и джайнизма. По този начин се показва на целия свят толерантният дух, с който се слави Древна Индия. Мястото разполага с над 100 пещери, като 34 от тях могат да бъдат посещавани. Те са издълбани в стръмни базалтови скали.
Много от пещерите имат сводести тавани, а в по-голямата част от тях се виждат и ликове на божества. Любопитен за отбелязване е фактът, че по време на строителството е трябвало да бъдат премахнати около 200 000 тона скали от поколения работници.
В една от пещерите се намира будитският храм Vishvakarma, отличаващ се с огромна зала със сводести тавани и дърворезба на Буда в проповедническа поза, дълга 4 метра и половина. Друг атрактивен храм е Kailasanathа. Той се намира в центъра на Елора и е направен с цел да прилича на върха Кайлаш, родно място на бог Шива. В храма има множество впечатляващи дърворезби, сред които на свещени бикове и слонове.
Национален парк „Лос Гласиарес“, Аржентина
Паркът е защитена федерална зона в провинция Санта Круз. Той е заобиколен от изключителна природна красота, което го прави особено атрактивен както за местни, така и за чуждестранни посетители. Високите планини и ледниковите езера, включително дългото 160 км. езеро Аржентино, придават величествен вид на това място. „Лос Гласиарес“ е най-големият национален парк в страната, а от 1981 г. е в списъка на ЮНЕСКО.
Част от езерото Аржентино са ледниците Упсала, Онели и Перито Морено. Най-впечатляващ от тях е Перито Морено. Това е третият по големина резервоар на сладка вода в света. Той разполага с широка 5 км. ледена стена, която се издига на 74 м. над повърхността на Аржентинското езеро. Общата дълбочина на ледената маса достига 170 м.
Благодарение на своята отдалеченост, тежките климатични условия и изключително ниското замърсяване на околната среда, този парк е абсолютно непокътнат и представлява една от най-красивите забележителности на Аржентина.
Катедралата „Сейнт Джеймс“, Хърватия
Разположена на Далматинското крайбрежие, тази сграда е част от списъка на ЮНЕСКО от 2000 г. насам. Нейното строителство започва през първата половина на XV в., а окончателно е завършена през 1536 г. Архитектите, построили сградата, разработват конструкция, изградена изцяло от камък и използват уникални строителни техники за построяването на свода и купола на катедралата. Впечатляващи са скулптурите – 71 на брой, на мъже, жени и деца, образуващи чудесен синтез от Готическо и Ренесансово изкуство.
Вътрешната страна на катедралата „Сейнт Джеймс“ е разделена на 3 коридора от двойна редица от 6 колони с готически букви и арки. Над тях, от двете страни има декортивен фриз и елегантна балюстрада, а страничните олтари датират от периода XVII – XVIII в. и са в бароков стил.
От 1956 г. България също е част от голямото семейство на ЮНЕСКО. По този случай на 23.03.2017 г. в СУ „Св. Климент Охридски” е открита изложба „60 години България в ЮНЕСКО”, организирана от БТА. Общо 31 пана с около 150 снимки от архива на БТА, проследяващи българското участие в организацията, са експонирани в Алма Матер. Те могат да бъдат разгледани до 26 март. Налице са множество фотографии на български паметници с изключителна световна стойност, част от списъка на ЮНЕСКО. От 28 март до 3 април изложбата ще бъде отворена за посетители и в галерия „Академия” на Националната художествена академия.
Източници:
